Започва Великденският пост, подготвяме тялото и душата си за Възкресението
Великденските пости са един от най-важните интервали в православната вяра, който предхожда огромния християнски празник Великден. През 2024 година Великият пост стартира на 18 март и продължава до 5 май. През този интервал вярващите са призовани към примирение, пост и молитва, с цел да очистят душите си и да се приготвят за празника Възкресение Господне.
Великият пост е време, когато вярващите се отхвърлят от месни артикули, алкохол и други изкушения, с цел да се подчинят на духовно обновяване и хладнокръвие. Важни съставни елементи на този интервал са визитата на черква, четенето на духовна литература, изповедта и причастието. Великият пост е интервал на подготовка за най-важния християнски празник - Великден. Продължава 40 дни и припомня за тестванията, които е претърпял Исус Христос преди разпъването и възкресението си. По време на постите вярващите се придържат към специфични практики и се отхвърлят от доста типове храна и занимания, с цел да укрепят духовния си живот и да се приготвят за Великден.
Великденски пост - какво не се яде
Постните дни включват самоограничение от месо, млечни артикули и яйца, както и алкохол, тютюн. Забранени са всевъзможни скотски артикули, а олио и други растителни мазнини са неразрешени единствено в първата и последната седмица от поста.
Великденски пости - какво може да ядем
Седмица преди началото на поста се прекратява потреблението на месо. Последният ден, в който то може да се употребява, е на Месни Заговезни на 10 март 2024. Последният ден, в който може да се ядат скотски артикули, като се изключи месо, е Сирната неделя на 17 март. Тогава се яде риба, баница, ориз, халва, печено сирене, яйца, мляко.
Много вярващи вземат решение да постят всяка сряда и петък - дните от седмицата, които означават разпятието и гибелта на Исус Христос. По време на Великия пост вярващите се молят, въздържат се от визити тук-там за развлечение и се занимават с каузи на състрадание.
По време на Великденските пости се употребяват най-вече пресни и сушени плодове, зеленчуци (пресни и мариновани), бобови храни, жито, ядки, семена, каши, чай, черен самун.
Най-строг е постът в първата и последната седмица. В първия понеделник, както и в деня на Разпети петък, се изключва всякаква храна.
Всеки вторник и четвъртък е позволена потреблението на гореща храна, само че тя би трябвало да е без лой. В първия петък се употребява единствено жито, може да е овкусено с мед.
В дните събота и неделя е позволена потреблението на растителна лой. Риба се позволява в два от дните по време на постите Цветница и Благовещение. На Разпети Петък не се яде и не се пие нищо, даже и вода.
След края на постите, в неделя, се чества Великден. Това е най-радостният празник за християните, защото чества възкресението на Исус Христос от мъртвите и успеха над прегрешението и гибелта. Вярващите честват Великден с празнични служби, свещи и специфични великденски храни като боядисани яйца, козунаци и великденски печива.
Великият пост е време, когато вярващите се отхвърлят от месни артикули, алкохол и други изкушения, с цел да се подчинят на духовно обновяване и хладнокръвие. Важни съставни елементи на този интервал са визитата на черква, четенето на духовна литература, изповедта и причастието. Великият пост е интервал на подготовка за най-важния християнски празник - Великден. Продължава 40 дни и припомня за тестванията, които е претърпял Исус Христос преди разпъването и възкресението си. По време на постите вярващите се придържат към специфични практики и се отхвърлят от доста типове храна и занимания, с цел да укрепят духовния си живот и да се приготвят за Великден.
Великденски пост - какво не се яде
Постните дни включват самоограничение от месо, млечни артикули и яйца, както и алкохол, тютюн. Забранени са всевъзможни скотски артикули, а олио и други растителни мазнини са неразрешени единствено в първата и последната седмица от поста.
Великденски пости - какво може да ядем
Седмица преди началото на поста се прекратява потреблението на месо. Последният ден, в който то може да се употребява, е на Месни Заговезни на 10 март 2024. Последният ден, в който може да се ядат скотски артикули, като се изключи месо, е Сирната неделя на 17 март. Тогава се яде риба, баница, ориз, халва, печено сирене, яйца, мляко.
Много вярващи вземат решение да постят всяка сряда и петък - дните от седмицата, които означават разпятието и гибелта на Исус Христос. По време на Великия пост вярващите се молят, въздържат се от визити тук-там за развлечение и се занимават с каузи на състрадание.
По време на Великденските пости се употребяват най-вече пресни и сушени плодове, зеленчуци (пресни и мариновани), бобови храни, жито, ядки, семена, каши, чай, черен самун.
Най-строг е постът в първата и последната седмица. В първия понеделник, както и в деня на Разпети петък, се изключва всякаква храна.
Всеки вторник и четвъртък е позволена потреблението на гореща храна, само че тя би трябвало да е без лой. В първия петък се употребява единствено жито, може да е овкусено с мед.
В дните събота и неделя е позволена потреблението на растителна лой. Риба се позволява в два от дните по време на постите Цветница и Благовещение. На Разпети Петък не се яде и не се пие нищо, даже и вода.
След края на постите, в неделя, се чества Великден. Това е най-радостният празник за християните, защото чества възкресението на Исус Христос от мъртвите и успеха над прегрешението и гибелта. Вярващите честват Великден с празнични служби, свещи и специфични великденски храни като боядисани яйца, козунаци и великденски печива.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ